Мартенска БГ среща - 1 март, Айндховен

БГ общество Айндховен организира за пореден път среща на българите от околността.
Идеята е да се отпразнуват Баба Марта, Националният празник на България - 3 Март и 8 Март.
За желаещите да присъстват - събитието ще се състой на 1 март от 11 часа. Адрес:
Buurtcentrum “De Rondweg”,
Camphuysenstraat 1,
5615 KS Eindhoven
http://www.derondweg.nl/

Над тефтерчето на Левски

"НАРОДЕ????"стр. 115

...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? - сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе????"
Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!

Дамян Дамянов


Да почетем саможертвата на Апостола и да не забравяме него и другите наши герои дали живота си, за да живеем ние, техните поколения, свободно и в мир в нашата държава и да пишем и четем на собствения си език.
На 19 февруари се навършват 136 години от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски.

Почивай в мир Апостоле!

Получено потвърждение отUWV Werk bedrijf

Днес с любезното съдействие на госпожа Едит Франсен, адвокат в една от юридическите компании с които екипът ни работи, получихме обяснение от първата и най-важна инстанция, решаваща този въпрос в Холандия. Името на институцията е UWV Werk bedrijf и тя е базисният орган за издаването на работните разрешения за чужденци. Отговорът който получихме от служителите на организацията бе категоричен - българите работили дванадесет месеца като самонаети нямат нужда от работни разрешения, за да работят свободно на пазара на труда в кралство Нидерландия. Освен това много скоро ще публикуваме и официалното юридическо становище на het Juridisch Loket по въпроса, което полуихме преди броени часове. Отново апелираме към всички български граждани, които имат проблеми с работодатели и работни агенции да адресират въпросите си до нас или до някоя от юридическите кантори, чиито данни предоставяме в сайта.

Право на работа след 12 месеца работа с еднолична фирма

Публикуването на въпросната информация е продиктувано от зачестилите напоследък въпроси към нас от наши сънародници за правото им на труд в кралство Нидерландия. Въпросите на всички могат да бъдат обобщени в един, а именно "Имам ли право на работа с трудов договор в Холандия след изтичане на дванадесет месечния ми начален период като самоосигуряващо се лице.?" Отговорът на въпроса ви е ДА. Можете да упражнявате правото си на труд в която сфера и колкото дълго пожелаете с пълното право да работите на постоянен трудов договор. Разбира се, както в повечето "уредени" със закон неща в Холандия и тук съществува голяма неяснота, както между евентуалните ви работодатели, така и между работещите в Емиграционния Офис(IND) . При направеното от нас запитване до няколко юристи, ни беше обяснено следното: в съществуващата спогодба между Европейския Съюз и република България се разглежда достъпа на български граждани в страните, членки на съюза. Въпросната спогодба урежда трудовите права на българските граждани, включително и тези, избрали да работят като самонаети във всички европейски страни. В Холандия това става под различни установени правно, форми (еднолични и други) на практикуване на бизнес. В допълнителният протокол към въпросната спогодба също се упоменава, правото на български граждани да работят на територията на съюза свободно от ограничения, след изтичане на определен период на легален престой. Този легален престой се свежда до следните базисни изисквания: регистрация, разрешение за престой, разрешение за работа( включително като самоусигуряващо си лице) . Работните разрешения в Холандия се издават от CWA само след кандидатстване от работодател. Работното разрешение на българските граждани , работещи като самонаети лица, е официалното решение на KvK за създаването на тяхна законова форма(фирма), за упражняване на собствен бизнес. В допълнителният протокол към въпросната спогодба обаче, пазарът на труда не е ограничен до рамките на работещ като нает ( с трудов договор), а обхваща третирането на всички форми от въпросната гама на трудова заетост, включително и работа като самонает. Оттук логично следва, че работейки като самонаето лице в продължение на една година(каквото е изискването според холандското законодателство) и доказвайки го на базата на платени данъци и годишна данъчна декларация, всеки български гражданин, изпълнил горните условия получава правото на свободен достъп до трудовия пазар. Позицията на някои служители на IND при кореспонденция с тях е негативна, поради ясна коцепция за третирането на въпросната спогодба, регламентираща правото на руд на българските граждани. Независимо от това текста върху личната карта на самонаетите лица, означава именно обясненото по-горе и коментирането му в негативна светлина от работодатели и институции е неправомерно. Последното е особено важно да се подчертае, защото напоследък зачестяват случаите на груби нарушения на въпросната спогодба, а оттам на законното право на труд. Ако въпросните нарушения Ви засягат, спокойно бихте могли да се обърнете за помощ към някоя от адвокатските кантори, рекламирана в сайта ни. Особено важно е да знаете, че има условия за ползването на такива услуги безплатно, за сметка на държавно субсидиране. Един добър вариант е ползването услугите на безплатния офис за юридически услуги ( het Juridisch Loket, www.juridischloket.nl ). При направената от нас проверка в IND, ни беше отговорено, че наистина съществува известно противоречие между холандското законодателство и съответната спогодба, което затруднява донякъде упражняването на правото на труд, но по въпроса се работи, тъй като броя на българите пребиваващи и работещи в кралството под тази форма е достатъчно голям. Важно е също да се подчертае, че холандските работодатели не поемат никакви рискове при назначаването на български граждани, получили право на свободен достъп до пазара на труда по гореизложената форма. В заключение, ние продължаваме да следим развитието на нещата и ще се радваме ако своевременно ни уведомявате за случаи на грубо нарушение срещу законото Ви право на труд в Холандия.